Есенна тъга
Дъждът е виновен за всяка сълза,
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът,
в локви се спъват усмивките.
В очите процежда се тишина
и тъмното крие зениците.
Думи горчиви се блъскат в скала
изправена пряко в сърцето.
Мракът е властник, стеле мъгла,
не ще светлина през пердето.
Тъй казва, че негов сега е реда,
на слънцето минало времето.
В шепи побира за кратко деня.
Есен е... мокро облечена!
/редактирано/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
