Oct 4, 2016, 3:57 PM  

Есенна тъга 

  Poetry » Landscape
553 1 4
Дъждът е виновен за всяка сълза,
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът,
в локви се спъват усмивките.
В очите процежда се тишина
и тъмното крие зениците.
Думи горчиви се блъскат в скала
изправена пряко в сърцето.
Мракът е властник, стеле мъгла,
не ще светлина през пердето. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??