Есенна тъга
397
0
0
Боли ме, откакто си замина
за очи, нежни кат коприна,
че напразно аз за тях копнея
и без тебе сред мъката тлея.
Есен е, дъжд навън вали,
сякаш падат Божи сълзи
и скръбта ми няма край –
болка по изгубен рай.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
