Есенна тъга
391
0
0
Боли ме, откакто си замина
за очи, нежни кат коприна,
че напразно аз за тях копнея
и без тебе сред мъката тлея.
Есен е, дъжд навън вали,
сякаш падат Божи сълзи
и скръбта ми няма край –
болка по изгубен рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
