Само дете след поляна от умрели листа.

Пъстри ярки цветове - огън жив.

Обвиват го като хищник свойта жертва.

В сините му очи - кристална чистота.

В сърцето му - нежен пламък.

И докато слънцето залязва,

изгарящо с ярките си пламъци,

ти стоиш там, далеч от живота,

като самотен свят от далечен спомен.

Отлетели дни от изминал живот,

избледнели като есенен лист,

отдавна откъснат от родното дърво,

отдавна откъснат от познатия живот.

И сега си тук - странник в странна страна.

Няма я вече детската невинност и чистота.

Сега си пътник сред дъжд от есенни листа

и докато слънцето залязва, ти се губиш,

изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.