24 sept 2007, 11:39

Eсенни цветя

  Poesía
784 0 1
 Есенни цветя


Само дете след поляна от умрели листа.

Пъстри ярки цветове - огън жив.

Обвиват го като хищник свойта жертва.

В сините му очи - кристална чистота.

В сърцето му - нежен пламък.

И докато слънцето залязва,

изгарящо с ярките си пламъци,

ти стоиш там, далеч от живота,

като самотен свят от далечен спомен.

Отлетели дни от изминал живот,

избледнели като есенен лист,

отдавна откъснат от родното дърво,

отдавна откъснат от познатия живот.

И сега си тук - странник в странна страна.

Няма я вече детската невинност и чистота.

Сега си пътник сред дъжд от есенни листа

и докато слънцето залязва, ти се губиш,

изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
    Знаеш, ли Шанара , есето е много
    трудна за писане форма и много
    красиво като жанр, а ти имаш
    невероятната дарба да пишеш есета.
    С обич.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...