24 сент. 2007 г., 11:39

Eсенни цветя

785 0 1
 Есенни цветя


Само дете след поляна от умрели листа.

Пъстри ярки цветове - огън жив.

Обвиват го като хищник свойта жертва.

В сините му очи - кристална чистота.

В сърцето му - нежен пламък.

И докато слънцето залязва,

изгарящо с ярките си пламъци,

ти стоиш там, далеч от живота,

като самотен свят от далечен спомен.

Отлетели дни от изминал живот,

избледнели като есенен лист,

отдавна откъснат от родното дърво,

отдавна откъснат от познатия живот.

И сега си тук - странник в странна страна.

Няма я вече детската невинност и чистота.

Сега си пътник сред дъжд от есенни листа

и докато слънцето залязва, ти се губиш,

изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
    Знаеш, ли Шанара , есето е много
    трудна за писане форма и много
    красиво като жанр, а ти имаш
    невероятната дарба да пишеш есета.
    С обич.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...