24 сент. 2007 г., 11:39

Eсенни цветя

787 0 1
 Есенни цветя


Само дете след поляна от умрели листа.

Пъстри ярки цветове - огън жив.

Обвиват го като хищник свойта жертва.

В сините му очи - кристална чистота.

В сърцето му - нежен пламък.

И докато слънцето залязва,

изгарящо с ярките си пламъци,

ти стоиш там, далеч от живота,

като самотен свят от далечен спомен.

Отлетели дни от изминал живот,

избледнели като есенен лист,

отдавна откъснат от родното дърво,

отдавна откъснат от познатия живот.

И сега си тук - странник в странна страна.

Няма я вече детската невинност и чистота.

Сега си пътник сред дъжд от есенни листа

и докато слънцето залязва, ти се губиш,

изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
    Знаеш, ли Шанара , есето е много
    трудна за писане форма и много
    красиво като жанр, а ти имаш
    невероятната дарба да пишеш есета.
    С обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...