24.09.2007 г., 11:39

Eсенни цветя

786 0 1
 Есенни цветя


Само дете след поляна от умрели листа.

Пъстри ярки цветове - огън жив.

Обвиват го като хищник свойта жертва.

В сините му очи - кристална чистота.

В сърцето му - нежен пламък.

И докато слънцето залязва,

изгарящо с ярките си пламъци,

ти стоиш там, далеч от живота,

като самотен свят от далечен спомен.

Отлетели дни от изминал живот,

избледнели като есенен лист,

отдавна откъснат от родното дърво,

отдавна откъснат от познатия живот.

И сега си тук - странник в странна страна.

Няма я вече детската невинност и чистота.

Сега си пътник сред дъжд от есенни листа

и докато слънцето залязва, ти се губиш,

изгорен от листата, изгорен от собствената си душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
    Знаеш, ли Шанара , есето е много
    трудна за писане форма и много
    красиво като жанр, а ти имаш
    невероятната дарба да пишеш есета.
    С обич.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...