(1)
Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист!
(2)
Ронейки своите листа, гората плачеше по отминалото лято.
(3)
- Бъди вечно щастлива, моя неземна мъко! – на Есента пошепна падащият лист.
(4)
Последният слънчев лъч се скри зад дървото на живота.
Извинете уважаеми читатели, но според мен нямаше подходяща рубрика, къде да предложа на Вашето внимание 2,3 и 4. Сложих ги тук, защото по настроение за мен са много близки. В.Т.