3 abr 2006, 17:29

ЕСЕННИ МИНИАТЮРИ

  Poesía
773 0 1

 

(1)

Ако поискаш ти отново
като дете да станеш чист,
опитай със сърцето си да чуеш
разказа на падащия лист!


(2)

Ронейки своите листа, гората плачеше по отминалото лято.

(3)

- Бъди вечно щастлива, моя неземна мъко! – на Есента пошепна падащият лист.

(4)

Последният слънчев лъч се скри зад дървото на живота.

 
Извинете уважаеми читатели, но според мен нямаше подходяща рубрика, къде да предложа на Вашето внимание 2,3 и 4. Сложих ги тук, защото по настроение за мен са много близки. В.Т.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....