11 sept 2013, 20:06

Есенни мъгли

Poesía

589 0 1

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.

Последен дъх от лятно щастие…
последен миг и после – тъмнина.
Есента е моя болка и проклятие,
защото аз… обичам есента.

Есенни мъгли се разстилат...
и тихо убиват мечтите ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariele (Мариела Пидева)

Мисля, че стихотворението ще звучи по-добре ако го напишеш само в първо лице и поразбъркаш малко думите му Така например:
Мъглите есенни тихо се разстилат
из обърканата ми изгубена душа.
Не бързат те и бавно ме убиват
с последен лъч от лятна светлина...

Мисля, че по този начин изпъква повече и втория куплет, който ми харесва много. Позрдави от мен.

2013-09-11T20:35:10+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0