Sep 11, 2013, 8:06 PM

Есенни мъгли

Poetry

591 0 1

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.

Последен дъх от лятно щастие…
последен миг и после – тъмнина.
Есента е моя болка и проклятие,
защото аз… обичам есента.

Есенни мъгли се разстилат...
и тихо убиват мечтите ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariele (Мариела Пидева)

Мисля, че стихотворението ще звучи по-добре ако го напишеш само в първо лице и поразбъркаш малко думите му Така например:
Мъглите есенни тихо се разстилат
из обърканата ми изгубена душа.
Не бързат те и бавно ме убиват
с последен лъч от лятна светлина...

Мисля, че по този начин изпъква повече и втория куплет, който ми харесва много. Позрдави от мен.

2013-09-11T20:35:10+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0