11 сент. 2013 г., 20:06

Есенни мъгли

Поэзия

587 0 1

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.

Последен дъх от лятно щастие…
последен миг и после – тъмнина.
Есента е моя болка и проклятие,
защото аз… обичам есента.

Есенни мъгли се разстилат...
и тихо убиват мечтите ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariele (Мариела Пидева)

Мисля, че стихотворението ще звучи по-добре ако го напишеш само в първо лице и поразбъркаш малко думите му Така например:
Мъглите есенни тихо се разстилат
из обърканата ми изгубена душа.
Не бързат те и бавно ме убиват
с последен лъч от лятна светлина...

Мисля, че по този начин изпъква повече и втория куплет, който ми харесва много. Позрдави от мен.

2013-09-11T20:35:10+03:00