11 сент. 2013 г., 20:06

Есенни мъгли 

  Поэзия
436 0 1

Есенни мъгли тихо се разстилат
из объркана, изгубена душа.
Те не бързат – бавно те убиват
и последен лъч на лятна светлина.

Последен дъх от лятно щастие…
последен миг и после – тъмнина.
Есента е моя болка и проклятие,
защото аз… обичам есента.

Есенни мъгли се разстилат...
и тихо убиват мечтите ми...

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че стихотворението ще звучи по-добре ако го напишеш само в първо лице и поразбъркаш малко думите му Така например:
    Мъглите есенни тихо се разстилат
    из обърканата ми изгубена душа.
    Не бързат те и бавно ме убиват
    с последен лъч от лятна светлина...

    Мисля, че по този начин изпъква повече и втория куплет, който ми харесва много. Позрдави от мен.
Предложения
: ??:??