1 oct 2013, 22:19

Есенни нотки

  Poesía » Otra
407 0 0

Eсенни нотки

Изгуби се от погледа ми планината...
И лепкавата влага ме гнети!
Настройвам струните си на душата -
там мъката във мен се настани.

Напълни се небето със олово,
отгоре ни притисна с похлупак...
Строши крилата си, крилатото ми слово,
безволието в мен надигна крак!

Броя аз локвите сега в асфалта
и кривна ли нагазвам бързо  в кал...
Мечтая си за оня Юг след Малта,
за малко Слънце Царство аз бих дал!  
  30.09.2013 г. Драгойново


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...