rudin (Иван Христов)
858 1444
15 dic 2014, 11:46

Есенни страсти 

  Poesía » Otra
336 0 4

* * *
Кварталът пак е разлюлян
от нощния купон пореден,
а циганин един, пиян,
слухти и с мътен поглед дебне:

кой закъснял да обере,
да окраде – в прозорци гледа
и никой да не разбере
за пировата му победа...

* * *
Мъглата, като бяла прежда,
затиснала е мълком махалата,
а пък отсреща бавно се процежда
в едно прозорче няма светлината.

Със дъх стаен до късно аз заничам
и чакам преди лягане жената
как дрехите с привичен жест съблича
и върху голо нощница замята...

* * *
Очи отварям. Вече вън е светло.
Лицето си залепвам за кристала –
простира на балкона си прането,
кога ли се е любила и спала?

А казват, че за всичко има време,
съдбата си да впримчим със юздата.
И тлее в мен, и вулканично дреме
зовът ми, да почукам на вратата ú.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • След тая оценка на Таня, аз няма какво да кажа ! Браво !
  • Благодаря!
  • Не зная кой е този, който поставя двойки и тройки без аргументация, но определено ми прилича на сива злобна мишчица.
    Както и да е, на мен стихът ти ми харесва и те поздравявам за него!
  • !!!
Propuestas
: ??:??