Есенни страсти
* * *
Кварталът пак е разлюлян
от нощния купон пореден,
а циганин един, пиян,
слухти и с мътен поглед дебне:
кой закъснял да обере,
да окраде – в прозорци гледа
и никой да не разбере
за пировата му победа...
* * *
Мъглата, като бяла прежда,
затиснала е мълком махалата,
а пък отсреща бавно се процежда
в едно прозорче няма светлината.
Със дъх стаен до късно аз заничам
и чакам преди лягане жената
как дрехите с привичен жест съблича
и върху голо нощница замята...
* * *
Очи отварям. Вече вън е светло.
Лицето си залепвам за кристала –
простира на балкона си прането,
кога ли се е любила и спала?
А казват, че за всичко има време,
съдбата си да впримчим със юздата.
И тлее в мен, и вулканично дреме
зовът ми, да почукам на вратата ú.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
