16 sept 2009, 12:52

Есенно

  Poesía
989 0 12

Вървя край плажа в хладна есен

и спомням си с тъга

за миналите дни горещи

и за прохладната вода.

 

Затворя ли за миг очите -

и виждам плажа, зашумял

със пъстроцветните чадъри,

като градина разцъфтял.

 

Между цветята, като птици,

размахват весело крилцата,

край дългокраки хубавици

играят палави деца.

 

А слънцето с лъчи горещи

целува младите тела,

морето нежно ги прегръща

с прохладна бисерна вода.

 

Ех, топъл спомен в хладна есен,

защо навяваш ми тъга?

А вятърът със смях отнесе

една отронена сълза.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...