16.09.2009 г., 12:52

Есенно

981 0 12

Вървя край плажа в хладна есен

и спомням си с тъга

за миналите дни горещи

и за прохладната вода.

 

Затворя ли за миг очите -

и виждам плажа, зашумял

със пъстроцветните чадъри,

като градина разцъфтял.

 

Между цветята, като птици,

размахват весело крилцата,

край дългокраки хубавици

играят палави деца.

 

А слънцето с лъчи горещи

целува младите тела,

морето нежно ги прегръща

с прохладна бисерна вода.

 

Ех, топъл спомен в хладна есен,

защо навяваш ми тъга?

А вятърът със смях отнесе

една отронена сълза.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...