Sep 16, 2009, 12:52 PM

Есенно

  Poetry
991 0 12

Вървя край плажа в хладна есен

и спомням си с тъга

за миналите дни горещи

и за прохладната вода.

 

Затворя ли за миг очите -

и виждам плажа, зашумял

със пъстроцветните чадъри,

като градина разцъфтял.

 

Между цветята, като птици,

размахват весело крилцата,

край дългокраки хубавици

играят палави деца.

 

А слънцето с лъчи горещи

целува младите тела,

морето нежно ги прегръща

с прохладна бисерна вода.

 

Ех, топъл спомен в хладна есен,

защо навяваш ми тъга?

А вятърът със смях отнесе

една отронена сълза.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...