Sep 16, 2009, 12:52 PM

Есенно

  Poetry
986 0 12

Вървя край плажа в хладна есен

и спомням си с тъга

за миналите дни горещи

и за прохладната вода.

 

Затворя ли за миг очите -

и виждам плажа, зашумял

със пъстроцветните чадъри,

като градина разцъфтял.

 

Между цветята, като птици,

размахват весело крилцата,

край дългокраки хубавици

играят палави деца.

 

А слънцето с лъчи горещи

целува младите тела,

морето нежно ги прегръща

с прохладна бисерна вода.

 

Ех, топъл спомен в хладна есен,

защо навяваш ми тъга?

А вятърът със смях отнесе

една отронена сълза.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...