Няма те и есенно се стеля,
като листо върху земята...
Изложена на вятъра ще си треперя -
сама и гола в тишината.
Но сто пъти да се отроня,
есенно да падам в калта,
за още сто ще се помоля,
за да възкръсна пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse