Няма те и есенно се стеля,
като листо върху земята...
Изложена на вятъра ще си треперя -
сама и гола в тишината.
Но сто пъти да се отроня,
есенно да падам в калта,
за още сто ще се помоля,
за да възкръсна пролетта.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up