Есенно
487
0
1
И птиците не издържаха.
Отлитат в топлите страни.
България осиротяла
ще чака пролетните дни.
Дали обаче ще се върнат?
Дали не бягат от властта?
Тревога в мен се преобърна
за зимно пустите гнезда.
Не бягат само черни врани,
врабчета с немощни криле.
Всяка друга, що остане
е с мисълта, че ще се мре...
На хората приличат май, че
и птиците са със души.
Последен кръг като кравайче
и лит към топлите мечти.
О, златна есен листосълза,
не ги гони, не ги гони!
Но птица как, кажи се връзва,
щом само в полет и върви?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
