И птиците не издържаха.

Отлитат в топлите страни.

България осиротяла

ще чака пролетните дни.

Дали обаче ще се върнат?

Дали не бягат от властта?

Тревога в мен се преобърна

за зимно пустите гнезда.

Не бягат само черни врани,

врабчета с немощни криле.

Всяка друга, що остане

е с мисълта, че ще се мре...

На хората приличат май, че

и птиците са със души.

Последен кръг като кравайче

и лит към топлите мечти.

О, златна есен листосълза,

не ги гони, не ги гони!

Но птица как, кажи се връзва,

щом само в полет и върви?