Търсещия (Владимир Владимиров)
44 594
13 nov 2007, 15:33

Есенно 

  Poesía
854 0 11
Пропиляното време събирам
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.

Пак ме стрелват през клони лъчите
и ме гледат ревниво и властно
как си връщам на багрите дните
и се стапям във цветното щастие.

От ръцете ми вятър полита,
като птица, от порив ранена,
като дръзка мечта по звездите.

Аз съм мост между миг и безвремие,
а душата ми блика в зелено
и безкрая със земното сплита.

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??