Есенно
Пропиляното време събирам
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.
Пак ме стрелват през клони лъчите
и ме гледат ревниво и властно
как си връщам на багрите дните
и се стапям във цветното щастие.
От ръцете ми вятър полита,
като птица, от порив ранена,
като дръзка мечта по звездите.
Аз съм мост между миг и безвремие,
а душата ми блика в зелено
и безкрая със земното сплита.
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.
Пак ме стрелват през клони лъчите
и ме гледат ревниво и властно
как си връщам на багрите дните
и се стапям във цветното щастие.
От ръцете ми вятър полита,
като птица, от порив ранена,
като дръзка мечта по звездите.
Аз съм мост между миг и безвремие,
а душата ми блика в зелено
и безкрая със земното сплита.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
