18 sept 2014, 17:33

Есенно

1.4K 0 11

                                                   Есенно

 

 

                           Тъжна ли си, есен, или натежала

                           от плод да го носиш към зимата бяла?

                           Тъжна ли си, есен, че напълни лина

                           с грозде закопняло за Нова година?

 

                           В руйно, лудо вино то ще се разлива.

                           Със звъна на чаши сладко ще опива.

                           Тъжна ли си, есен, или пък щастлива?

                           На твоята щедрост, радост ù отива!

 

                           Щедролика есен, златорижа есен,

                           с вятъра се сливаш. Аз – с твоята песен.

                           Плодоносна есен от небето слиза

                           с капки натежали, в пъстроцветна риза...

 

                           Тичам под дъгата, за да ме погали,

                           а небето сякаш праща ми сигнали.

                           Есен тъмноока, угар друга няма –

                           в нея да посея обичта голяма.

 

                           В твоята прегръдка с вяра се опивам.

                           С твоята целувка радостта разливам...

                            

       Лин – кораб за смачкване на гроздето - библейско

                           

                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Поздрави!
  • Благодаря за добрите думи, Мартина!
    Поздрав и добър ден!
  • Много ми хареса! Чудесно си я описала!
  • Мисана, Роси,Севделин, Пламена,Фери, Никола и Таня - благодаря за
    вниманието и чудесното мнение за творбата ми!
    Поздрави за всички!
  • Чудесна е тази есен!
    Красива, златорижа,щедролика!
    Беше удоволствие да прочета!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...