Есенно
Есенно
Тъжна ли си, есен, или натежала
от плод да го носиш към зимата бяла?
Тъжна ли си, есен, че напълни лина
с грозде закопняло за Нова година?
В руйно, лудо вино то ще се разлива.
Със звъна на чаши сладко ще опива.
Тъжна ли си, есен, или пък щастлива?
На твоята щедрост, радост ù отива!
Щедролика есен, златорижа есен,
с вятъра се сливаш. Аз – с твоята песен.
Плодоносна есен от небето слиза
с капки натежали, в пъстроцветна риза...
Тичам под дъгата, за да ме погали,
а небето сякаш праща ми сигнали.
Есен тъмноока, угар друга няма –
в нея да посея обичта голяма.
В твоята прегръдка с вяра се опивам.
С твоята целувка радостта разливам...
Лин – кораб за смачкване на гроздето - библейско
© Стойна Димова All rights reserved.
