Есенно...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди...
Есен- лятото, което си отива...
Птицата, която нейде писва...
Вятър, който клоните извива...
Есен: любовта, която се изнизва!...
... Есен!... Нежелана, неповикана
и неволно ставаш философ,
щото и страстта е вече никаква,
а живот ли е, животът без любов!...
Коста Качев,
01.12.2014,
Есента
© Коста Качев Todos los derechos reservados