2 дек. 2014 г., 00:59

Есенно...

533 0 2

Есенно...

 

Есен е!... Желанията- укротени...

Въздухът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци от сладост упоени...

Есен!... Равносметката в душите гложди...

 

Есен- лятото, което си отива...

Птицата, която нейде писва...

Вятър, който клоните извива...

Есен: любовта, която се изнизва!...

 

... Есен!... Нежелана, неповикана

и неволно ставаш философ,

щото и страстта е вече никаква,

а живот ли е, животът без любов!...

 

Коста Качев,

01.12.2014,

Есента

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Елица..., - много красива, шарена ЕСЕН, възхитително нежна - усмихната...!!!
  • Есента ни натъжава, защото я отъждествяваме със старостта.
    Но и така да е, пак може да се погледне откъм светлата страна на факта - че сме минали живи и здрави през пролетта и лятото и от всички плодове сме вкусили...
    А любовта, именно когато се освободи от страстта, е най-възвишена и неподвластна на годините. Всичко може да се обича и по-кротко, тихо и осъзнато, без емоционалните взривове на страстта...

    Хубав, провокативен стих си написал, Коста.
    Весел декември!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....