Есенно...

Поэзия » Философская

535 0 2

Есенно...

Есен е!... Желанията- укротени...

Въздухът е гъст като нектар... И дрожди

летят на облаци от сладост упоени...

Есен!... Равносметката в душите гложди...

Есен- лятото, което си отива...

Птицата, която нейде писва...

Вятър, който клоните извива...

Есен: любовта, която се изнизва!...

... Есен!... Нежелана, неповикана

и неволно ставаш философ,

щото и страстта е вече никаква,

а живот ли е, животът без любов!...

Коста Качев,

01.12.2014,

Есента

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eva55 (Евелина Стоянова)

С Елица..., - много красива, шарена ЕСЕН, възхитително нежна - усмихната...!!!

2014-12-02T07:50:56+02:00
voda (Елица Ангелова)

Есента ни натъжава, защото я отъждествяваме със старостта.
Но и така да е, пак може да се погледне откъм светлата страна на факта - че сме минали живи и здрави през пролетта и лятото и от всички плодове сме вкусили...
А любовта, именно когато се освободи от страстта, е най-възвишена и неподвластна на годините. Всичко може да се обича и по-кротко, тихо и осъзнато, без емоционалните взривове на страстта...

Хубав, провокативен стих си написал, Коста.
Весел декември!

2014-12-02T02:08:26+02:00