Посърнал лед сред мъгли от думи.
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие
за онова, дето все се криеше...
И твоето увяхнало съчувствие...
и лъжата изплува, като змийска ивица.
Рухна водопадът, оня на щастието.
И аз заспах сред тихо утро.
И сънищата също бяха тихи,
макар настоящето да остана преспа глуха. ...