Есенно е още, ала със предчувствие. (тоз сезон не мога да те имам)
Посърнал лед сред мъгли от думи.
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие
за онова, дето все се криеше...
И твоето увяхнало съчувствие...
и лъжата изплува, като змийска ивица.
Рухна водопадът, оня на щастието.
И аз заспах сред тихо утро.
И сънищата също бяха тихи,
макар настоящето да остана преспа глуха.
И зимата полите си разтвори.
Но аз обичам да ми е студено.
Премръзнаха думите с неизвършени глаголи...
Сърцето ми към студ е добре калено.
И зачаках. Аз обичам да е снежно.
Поплаках. Но свикнала съм със тъгата.
Липсваше ми... май казваше се нежност.
Ала харесва ми, дори когато снежна става ми косата.
И пръски от действителност,
когато животът ми напръскат,
аз обичам, толкова е кичесто,
че дори и тъгата някак си замръзва...
И обичам също, когато с теб не си говорим.
Харесваш ми повече, щом си мълчалив.
Ала, признавам, понякога ще ми се да казваш много
и пак да бъдеш притихнал и красив.
Но нищо. Иди си. Сега е зима.
Есенно е още, ала със предчувствие.
Тоз сезон не мога да те имам.
Нищо. Нали получих твоето съчувствие...
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие
за онова, дето все се криеше...
И твоето увяхнало съчувствие...
и лъжата изплува, като змийска ивица.
Рухна водопадът, оня на щастието.
И аз заспах сред тихо утро.
И сънищата също бяха тихи,
макар настоящето да остана преспа глуха.
И зимата полите си разтвори.
Но аз обичам да ми е студено.
Премръзнаха думите с неизвършени глаголи...
Сърцето ми към студ е добре калено.
И зачаках. Аз обичам да е снежно.
Поплаках. Но свикнала съм със тъгата.
Липсваше ми... май казваше се нежност.
Ала харесва ми, дори когато снежна става ми косата.
И пръски от действителност,
когато животът ми напръскат,
аз обичам, толкова е кичесто,
че дори и тъгата някак си замръзва...
И обичам също, когато с теб не си говорим.
Харесваш ми повече, щом си мълчалив.
Ала, признавам, понякога ще ми се да казваш много
и пак да бъдеш притихнал и красив.
Но нищо. Иди си. Сега е зима.
Есенно е още, ала със предчувствие.
Тоз сезон не мога да те имам.
Нищо. Нали получих твоето съчувствие...
© Ди All rights reserved.
