25.10.2007 г., 23:34 ч.

Есенно е още, ала със предчувствие. (тоз сезон не мога да те имам)  

  Поезия
634 0 4
Посърнал лед сред мъгли от думи.
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие
за онова, дето все се криеше...
И твоето увяхнало съчувствие...
и лъжата изплува, като змийска ивица.
Рухна водопадът, оня на щастието.
И аз заспах сред тихо утро.
И сънищата също бяха тихи,
макар настоящето да остана преспа глуха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Предложения
: ??:??