Есенно листо
Събрало слънчевата светлина
във малката си златна шепа,
лежи на асфалта сега,
от вятъра леко потрепва.
Уплашено, защото е само
далече от старите клони,
мъничко жълто листо -
дъждът безмълвно сълзи рони.
Забързани човешки нозе
разкъсват тънката му дрешка
и не разбират колко го боли ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse