Есенно листо

27 мая 2008 г., 09:17

Поэзия » Другая

1014 0 2

Есенно листо

Събрало слънчевата светлина

във малката си златна шепа,

лежи на асфалта сега,

от вятъра леко потрепва.

Уплашено, защото е само

далече от старите клони,

мъничко жълто листо -

дъждът безмълвно сълзи рони.

Забързани човешки нозе

разкъсват тънката му дрешка

и не разбират колко го боли

грубата безчувственост човешка.

Не виждат неговата светлина

и красотата в него не съзират,

от огромната човешка тълпа

мнозина слепи си умират!

Но изведнъж листенцето видя

две малки детски длани,

то потрепера като сърчице,

в прегръдка нежна приласкано.

И засия със нова светлина,

дарено с топлина човешка,

мъничкото есенно листо,

облечено във златна дрешка.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-27T14:58:31+03:00

Изключително красив и топъл стих...
влезе в душата ми...с обич, Мария.
face04 (Таня Кирилова)

2008-05-27T09:37:38+03:00

Напълни душата ми с този прекрасен стих!Прегръщам те!