Есенно листо
Есенно листо
Събрало слънчевата светлина
във малката си златна шепа,
лежи на асфалта сега,
от вятъра леко потрепва.
Уплашено, защото е само
далече от старите клони,
мъничко жълто листо -
дъждът безмълвно сълзи рони.
Забързани човешки нозе
разкъсват тънката му дрешка
и не разбират колко го боли
грубата безчувственост човешка.
Не виждат неговата светлина
и красотата в него не съзират,
от огромната човешка тълпа
мнозина слепи си умират!
Но изведнъж листенцето видя
две малки детски длани,
то потрепера като сърчице,
в прегръдка нежна приласкано.
И засия със нова светлина,
дарено с топлина човешка,
мъничкото есенно листо,
облечено във златна дрешка.
© Мария Борисова All rights reserved.
