May 27, 2008, 9:17 AM

Есенно листо 

  Poetry » Other
892 0 2
 

                                                              Есенно листо

 

Събрало слънчевата светлина

във малката си златна шепа,

лежи на асфалта сега,

от вятъра леко потрепва.

 

Уплашено, защото е само

далече от старите клони,

мъничко жълто листо -

дъждът безмълвно сълзи рони.

 

Забързани човешки нозе

разкъсват тънката му дрешка

и не разбират колко го боли

грубата безчувственост човешка.

 

Не виждат неговата светлина

и красотата в него не съзират,

от огромната човешка тълпа

мнозина слепи си умират!

 

Но изведнъж листенцето видя

две малки детски длани,

то потрепера като сърчице,

в  прегръдка нежна приласкано.

 

И засия  със нова светлина,

дарено с топлина човешка,

мъничкото есенно листо,

облечено във златна дрешка.

 

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??