14 sept 2007, 19:59

Eсенно настроение

  Poesía
546 0 4
Дъждът затихна.
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините
на този милионен град,
капчуците потропват тихо,
приспивна песен те редят.
Отнякъде изсвирва клаксон
и преминава там кола,
а после всичко пак утихва,
замира в нощната тъма.

Листата жълти и червени - отронват се
и със тъга политат плавно, виртуозно
към напоената земя.
Покриват листи пъстроцветни
красивата й твърда гръд
и само вятърът повдига
килима, който те редят.

Самотно ято се издига
безмълвно в сивото небе.
Инкогнито и то полита,
чертае кръгове в нощта,
издига се и заминава
на юг към топлата страна.
Земята тихо се изправя
с безкрайна болка и тъга.
Напуснаха я всички, всички.
Остана тъжна и сама.

И всичко сякаш опустява
във тази много черна нощ.
Самотна струна се откъсва,
проплаква в черната тъма,
безкрайна, страшна, грозна пустош
обзема моята душа.

Душата ми е днес самотна
подобно Майката-Земя,
защото може би прониква
и в нея тихо есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...