14.09.2007 г., 19:59

Eсенно настроение

557 0 4
Дъждът затихна.
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините
на този милионен град,
капчуците потропват тихо,
приспивна песен те редят.
Отнякъде изсвирва клаксон
и преминава там кола,
а после всичко пак утихва,
замира в нощната тъма.

Листата жълти и червени - отронват се
и със тъга политат плавно, виртуозно
към напоената земя.
Покриват листи пъстроцветни
красивата й твърда гръд
и само вятърът повдига
килима, който те редят.

Самотно ято се издига
безмълвно в сивото небе.
Инкогнито и то полита,
чертае кръгове в нощта,
издига се и заминава
на юг към топлата страна.
Земята тихо се изправя
с безкрайна болка и тъга.
Напуснаха я всички, всички.
Остана тъжна и сама.

И всичко сякаш опустява
във тази много черна нощ.
Самотна струна се откъсва,
проплаква в черната тъма,
безкрайна, страшна, грозна пустош
обзема моята душа.

Душата ми е днес самотна
подобно Майката-Земя,
защото може би прониква
и в нея тихо есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...