аннавлад (Анна Дюлгерова)
186 7607
14 сент. 2007 г., 19:59

Eсенно настроение 

  Поэзия
433 0 4
Дъждът затихна.
Спря да тропа по изморената земя.
Тъмата тихо е обхванала
в прегръдките си София.
Угасват бавно светлините
на този милионен град,
капчуците потропват тихо,
приспивна песен те редят.
Отнякъде изсвирва клаксон
и преминава там кола,
а после всичко пак утихва,
замира в нощната тъма.

Листата жълти и червени - отронват се
и със тъга политат плавно, виртуозно
към напоената земя.
Покриват листи пъстроцветни
красивата й твърда гръд
и само вятърът повдига
килима, който те редят.

Самотно ято се издига
безмълвно в сивото небе.
Инкогнито и то полита,
чертае кръгове в нощта,
издига се и заминава
на юг към топлата страна.
Земята тихо се изправя
с безкрайна болка и тъга.
Напуснаха я всички, всички.
Остана тъжна и сама.

И всичко сякаш опустява
във тази много черна нощ.
Самотна струна се откъсва,
проплаква в черната тъма,
безкрайна, страшна, грозна пустош
обзема моята душа.

Душата ми е днес самотна
подобно Майката-Земя,
защото може би прониква
и в нея тихо есента.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??