28 jun 2018, 22:39

Есенно сбогуване

  Poesía
630 0 1

Есен е! Златна. Красива и много дъждовна.

Скитниците бродят ужасно сами. И бездомни.

Есен е! Мъглите целуват утрата със студени целувки.

Но нищо не е по-тягостно от твойто сбогуване.

 

Безкрайно е дълго. Продължително.

На кого са необходими тези думи съмнителни?

На кого са необходими лъжите, които изплиташ?

Късно е. Есен е. Хайде, отлитай.

 

Не, не плача за теб.

Сезонът е тъжен.

Ти върви при нея. Не оставай,

Не си длъжен.

 

Ще дойде зима. Снежна. И тиха.

Аз ще спя. Ще пия чай. И ще пиша стихове.

От време на време ще целувам снимката ти поставена на бюрото.

Хайде тръгвай! Тръгвай вече, Защото

Тя те чака. Сърцето я стяга от вълнение.

Хайде тръгвай. Очите ми не са насълзени.

В сърцето ми няма листопади, за които да се тревожиш.

Тръгвай. Есен е. Сезона в който връщането обратно е невъзможно.

 

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...