Есенно утро

                               на К....

Щом Есента приседна до тебе на леглото

и лека като шепот гальовно те помилва –

загледа се в съня ти усмихната, защото

тя носеше страстта на бъдещото вино...

А в прелестната щедрост на младото ти тяло

(от всички земни  билки събрало аромата!)

в миг Есента добави и дъх на нещо зряло –

от чара магнетичен, обсебващ на Жената...

Когато се усмихваш в съня присвила устни

излъчваш щедра нежност, като дете безгрижно

и аз не искам никога съня да те напусне –

доволен да се радвам на хубостта ти скришно...

... А хубава си о́ще, когато се събуждаш:

без Минало, без Грехове, без Разкаяния,

но тъй необяснимо  ти ставаш ми по-чужда,

че между нас са вече: времена́ и разстояния...

15.06.2021.