Есенно утро
Есенно утро
на К....
Щом Есента приседна до тебе на леглото
и лека като шепот гальовно те помилва –
загледа се в съня ти усмихната, защото
тя носеше страстта на бъдещото вино...
А в прелестната щедрост на младото ти тяло
(от всички земни билки събрало аромата!)
в миг Есента добави и дъх на нещо зряло –
от чара магнетичен, обсебващ на Жената...
Когато се усмихваш в съня присвила устни
излъчваш щедра нежност, като дете безгрижно
и аз не искам никога съня да те напусне –
доволен да се радвам на хубостта ти скришно...
... А хубава си о́ще, когато се събуждаш:
без Минало, без Грехове, без Разкаяния,
но тъй необяснимо ти ставаш ми по-чужда,
че между нас са вече: времена́ и разстояния...
15.06.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
