aHuTyYy (Анита Райкова)
67 81
31 oct 2007, 11:16

Есено Страдание 

  Poesía
1117 0 5

Звездите пръскат сребърно сияние,

изкри танцуват по нощното небе,

а в мрака чува се ридание

на разбонтувалото се море.

 

Вълните блъскат се в скалите твърди.

Възмущават се на сивата мъгла.

Опитват се да я изгонят от света притихнал,

бавно предаващ се в обятията на студа.

 

Сирените запяват

с глас нечуван досега,

само те единствено успяват

да посеят толкоз мъка и толкова тъга.

 

Вятърът фучи, не спира.

Брули от клоните листа

и бавно над света разстила

тиха есенна слана.

 

Облаци... разкъсани на хиляди парчета,

също както детска несбъдната мечта,

а всяко листенце, всяко клонче, всички дървета

нежно целуват нажалената земя.

 

И всичко живо в хор запява.

За златокосата девойка, носеща тъга.

За босоногото момиче нежно,

галещо те в момента с ръка.

 

Светът е цял от студ настръхнал

и обладан от сребърно сияние,

а морето е смутено

от завладяваштото есенно страдание.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много ви благодаря за красивите коментари
  • Ани, страхотно докосване! Благодаря ти за стиха!
  • Мила Ани,
    Ако само знаеш, колко по-тъжни от есените в пролетта на живота са есените в есента на живота...
    Тъгата ще отмине, бъди сигурна, и ще имаш пред себе си още много радости и тъги. Но чувстваме, защото сме живи, нали.
  • Красиво стихотворение.
    С много обич, Анитка.
  • Красиво описание!Есенното ти страдание и есенното ти море са много красиви
Propuestas
: ??:??