Есено Страдание
Звездите пръскат сребърно сияние,
изкри танцуват по нощното небе,
а в мрака чува се ридание
на разбонтувалото се море.
Вълните блъскат се в скалите твърди.
Възмущават се на сивата мъгла.
Опитват се да я изгонят от света притихнал,
бавно предаващ се в обятията на студа.
Сирените запяват
с глас нечуван досега,
само те единствено успяват
да посеят толкоз мъка и толкова тъга.
Вятърът фучи, не спира.
Брули от клоните листа
и бавно над света разстила
тиха есенна слана.
Облаци... разкъсани на хиляди парчета,
също както детска несбъдната мечта,
а всяко листенце, всяко клонче, всички дървета
нежно целуват нажалената земя.
И всичко живо в хор запява.
За златокосата девойка, носеща тъга.
За босоногото момиче нежно,
галещо те в момента с ръка.
Светът е цял от студ настръхнал
и обладан от сребърно сияние,
а морето е смутено
от завладяваштото есенно страдание.
© Анита Райкова All rights reserved.
