18 feb 2009, 9:06

Есента 

  Poesía
328 0 2

                ЕСЕНТА

 

 

Пак птици извиват хора.

И щъркел за полет се стяга.

Подрежда дните в пера,

удавени в залезна влага.

 

 

И пазва разгръща лозница –

гердан от прозрачни зърна.

И враната – хищна гладница,

се блъска в златна стена.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??