18 февр. 2009 г., 09:06

Есента 

  Поэзия
390 0 2
ЕСЕНТА
Пак птици извиват хора.
И щъркел за полет се стяга.
Подрежда дните в пера,
удавени в залезна влага.
И пазва разгръща лозница –
гердан от прозрачни зърна.
И враната – хищна гладница,
се блъска в златна стена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??