8 sept 2021, 21:08

Есента

  Poesía
682 0 1

 

           Есента

 

Сезоните си имат своя чар

и всеки е красив различно,

но есента е като Божи дар,

на мен ми действа поетично.

 

Със всяка своя багра тя краси

листата жълти, разпилени,

докосва златно нашите души –

от есента сме запленени.

 

Обичам есенната пъстрота

и слънцето, което грее,

и тази мила чудна простота,

с която всичко пак сияе!

 

Усмихва ми се оня облак бял

в небесните пространства сини,

той обич и мечти ми е дарил

и мигове неуловими.

 

            Мария Мустакерска

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...