8.09.2021 г., 21:08

Есента

683 0 1

 

           Есента

 

Сезоните си имат своя чар

и всеки е красив различно,

но есента е като Божи дар,

на мен ми действа поетично.

 

Със всяка своя багра тя краси

листата жълти, разпилени,

докосва златно нашите души –

от есента сме запленени.

 

Обичам есенната пъстрота

и слънцето, което грее,

и тази мила чудна простота,

с която всичко пак сияе!

 

Усмихва ми се оня облак бял

в небесните пространства сини,

той обич и мечти ми е дарил

и мигове неуловими.

 

            Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...