Сезоните си имат своя чар
и всеки е красив различно,
но есента е като Божи дар,
на мен ми действа поетично.
Със всяка своя багра тя краси
листата жълти, разпилени,
докосва златно нашите души –
от есента сме запленени.
Обичам есенната пъстрота
и слънцето, което грее,
и тази мила чудна простота,
с която всичко пак сияе!
Усмихва ми се оня облак бял
в небесните пространства сини,
той обич и мечти ми е дарил
и мигове неуловими.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
