Сезоните си имат своя чар
и всеки е красив различно,
но есента е като Божи дар,
на мен ми действа поетично.
Със всяка своя багра тя краси
листата жълти, разпилени,
докосва златно нашите души –
от есента сме запленени.
Обичам есенната пъстрота
и слънцето, което грее,
и тази мила чудна простота,
с която всичко пак сияе!
Усмихва ми се оня облак бял
в небесните пространства сини,
той обич и мечти ми е дарил
и мигове неуловими.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
