31 oct 2006, 13:02

Есента е дошла 

  Poesía
800 0 5

Земята е моята плът -

изцежда сока на този живот,

а водата - моята кръв -

с малко тиня след бушуващ потоп.

Планината носи скелета прост,

поразклатен след толкова бури,

а вятъра -

ту тук, ту там като гост

дава дух на тези поопръхнали скули.

Дъждът са мойте слова -

пръска обич в всяка своя сълза,

а небето са мойте очи

много видяли

от простора на таз синева.

Тревата  е моята хубост -

нявга тучна...

сега с пожълтели листа,

а цветята са мойто сърце,

аромата на този живот -

още носят любов

нищо, че есента е дошла...

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??