31 окт. 2006 г., 13:02

Есента е дошла 

  Поэзия
941 0 5
Земята е моята плът -
изцежда сока на този живот,
а водата - моята кръв -
с малко тиня след бушуващ потоп.
Планината носи скелета прост,
поразклатен след толкова бури,
а вятъра -
ту тук, ту там като гост
дава дух на тези поопръхнали скули.
Дъждът са мойте слова -
пръска обич в всяка своя сълза,
а небето са мойте очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Все права защищены

Предложения
: ??:??