Есента е дошла
Земята е моята плът -
изцежда сока на този живот,
а водата - моята кръв -
с малко тиня след бушуващ потоп.
Планината носи скелета прост,
поразклатен след толкова бури,
а вятъра -
ту тук, ту там като гост
дава дух на тези поопръхнали скули.
Дъждът са мойте слова -
пръска обич в всяка своя сълза,
а небето са мойте очи
много видяли
от простора на таз синева.
Тревата е моята хубост -
нявга тучна...
сега с пожълтели листа,
а цветята са мойто сърце,
аромата на този живот -
още носят любов
нищо, че есента е дошла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
