Есента пристигна – румена засмяна,
златни листи пилее – земята намята
да скрие малки житени зрънца,
за да ги пази от снега и студа...
Губер тъче си – багри си вплита –
жълто, червено, златно оранжево –
губер тъче си – песен си пее...
за благодатната земя пълна с дарове!
Златокосата есен напълни кошовете
с ябълки румени, жълти медени круши,
кехлибарно грозде... и пълни хамбарите
с пшеница и царевица – добро да добрува,
народ да нахрани – надеждата за нас да опази.
За мир песен пее си – за мир и добруване.
Народ благославя и благата си с шепи раздава...
Златокосата есен – златни листи пилее...
А там до огнището баба приказка пише...
За милото внуче в зимните вечери,
да му приказка разказва... за доброто
и златокосата есен, за мира, хармонията
и за светлината, за мъдростта и природата
и да обича и пази в сърцето си род и Родина!
01.10.2017г
© Катя Todos los derechos reservados