8 jul 2008, 7:48
Есента в мен
________________________________
И есента безкрайна в мен
обгръща ме със длан студена,
пред езеро от изсъхнали сълзи
пада и последният повехнал лист.
Животът ми - неспирна лудост,
свършил, преди дори да е започнал,
сега затръшва в мен последен -
и болката, и радостта,
и мъката, и вярата - да, и тя,
и тя губи се в пресъхналите ми очи.
Не искам да поглеждам теб -
твоето сърце отдавна забравило е мен,
твоите ръце отдавна чужда плът докосват.
Твоите очи отдавна в други болката изгарят.
И ето - есента безкрайна в мен
отново лист отронва
и някак мътно и болно е в душата,
в която вечно за тебе огън ще гори.
_______________________________________________
И есента безкрайна в мен
обгръща ме със длан студена,
пред езеро от изсъхнали сълзи
пада и последният повехнал лист.
Животът ми - неспирна лудост,
свършил, преди дори да е започнал,
сега затръшва в мен последен -
и болката, и радостта,
и мъката, и вярата - да, и тя,
и тя губи се в пресъхналите ми очи.
Не искам да поглеждам теб -
твоето сърце отдавна забравило е мен,
твоите ръце отдавна чужда плът докосват.
Твоите очи отдавна в други болката изгарят.
И ето - есента безкрайна в мен
отново лист отронва
и някак мътно и болно е в душата,
в която вечно за тебе огън ще гори.
_______________________________________________
© Симона Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Единственият плюс на мъката е, че ражда хубава поезия!
-
Ако човек не тъгува как би се радвал после?
-
Вън е топло лято...Симона...
почувствай го...не тъгувай...слънце и в душата ти ти желая. -
Тъжен, но хубав стих!!!
Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
